четвъртък, 31 май 2012 г.

Франсоаз Долто отговаря на въпроси на публиката


ВЪПРОС: Вие споменахте за индуктивния глас на другия. Може ли да развиете тази идея по отношение на глухонемите деца?
          
Ф. Д.: Вродено глухите деца изобщо не са неми. Глухите са много приказливи, но не с това, което се чува, не с модулациите на гласа, които ухото чува; има някои, които чуват звуци, вибрации и които не са глухи за всичко. Във всеки случай те живеят изцяло с езика, с визуалния език, с езика на обонянието, на ритъма, на мимиката, на жестовете.
          
Някои деца са глухи и слепи. С тези деца може да се работи, аз самата съм работила с такива деца, дори с деветнадесетгодишни, тогава, когато ги смятаха за умствено изоставени.
          
Тяхното средство да различават другия е обонянието и допирът. С тях може да се общува много добре, особено когато са малки.
          
Още по-добре би било, ако родителите, чието дете е глухо, знаят, че то също общува чрез език, така както и чуващото дете – не чрез вербален език, но с езика на мимиките, на съучастието, на радостта, на мъката, на отношенията между психиките и чрез жестомимичния език на своята народност, ако родителите се научат да разбират този език. Ако родителите могат да научат жестомимичния език заради своето дете, това би било много добре, разбира се, но е много важно също, ако те могат да общуват от разстояние чрез мимика и във всеки случай да влизат в контакт с детето си чрез всички възможни начини извън вербалния чуваем език.
          
Глухите деца живеят непрекъснато в магичен свят. Например майката чува колата на мъжа си, който си идва: тя отива да го посрещне на вратата. Детето, което е виждало бащата да влиза, когато майката отваря вратата, тръгва да отвори само вратата, за да влезе бащата, и тогава изпитва ужасна безпомощност. То си мисли, че никога няма да може да предизвика появата на бащата, защото не му е обяснено, че е глухо. Не се казва на децата, че са глухи, което е груба грешка.
          
На всяко дете с недъг трябва да му се каже веднага какво му има, в момента, в който бъде установен.
          
Когато му се каже за недъга, щом той бъде установен, детето може да бъде възпитавано по друг начин, защото, след като знае, то няма да страда от усещане за непрекъснато безсилие. То разбира в какво се състои неговата инвалидност, благодарение на което може да я компенсира с другите си сетива, с други средства за общуване, които при него са много по-изострени в сравнение с тези, които не страдат от такава недъгавост.
          
Всъщност ние слизаме по стълбищата с очите си. Остарявайки, все повече си даваме сметка за това. Живея от четиридесет години в същата сграда, със стълбище, което познавам добре, но когато токът спре, се хващам за перилата. Изглежда, че обикновено слизам по стълбите с помощта на зрението си.
          
Глухото дете има много по-зорък поглед за всичко означаващо: нюансите, лицата, а също така съществува и обонянието. Всички ние като живи същества излъчваме специфична миризма. Миризмата ни се променя според чувствата, които изпитваме, и малките деца, чието обоняние подлежи на развитие, когато усещат лицата от разстояние, разпознават по този начин близките, ако не ги виждат или не ги чуват. Това е валидно за глухите деца. Двойки мозъчни нерви командват зрението и слуха ни. Когато слушаме надясно, не можем да не обърнем очите в същата посока. Детето, което няма слух, за да чува, слуша с очите си, ако можем така да се изразим, с усещането си за допир, като с радар.
          
Може би сте чели свидетелства на слепи, които се ориентират в пространството посредством нещо подобно на радар. Веднъж Ж., ослепял на стари години, открива, че започва напълно да се ориентира в пространството, в което се намира, чрез усещането си за дълбочина и ширина на стаята благодарение на несъзнаван дотогава радар, който изведнъж го повел. Прочетох много интересна книга, излязла през двадесетте години на ХХ в., написана от ослепял по време на войната човек, който се чувствал „загубен” до деня, в който изведнъж получил това усещане. Сляп по рождение споделил с него за такава възможност. Той си казал: „За мен ще е невъзможно, бях много възрастен, когато ослепях (той ослепял по време на войната от 1914 г.).” Въпреки всичко един ден, както се чувствал загубен в самотата си сред шума на тълпата, редом с група слепци като него, изведнъж се почувствал като „понесен”, като че ли бил изпаднал в състояние на безсъзнание. И тогава получил възприятие за „радар”, за стени отдясно и отляво. На едно място усетил зелени растения, които трябвало да притъпяват звука. Попитал другите около себе си, които страдали по-отдавна от слепота: „Ами да, му казали те, чудесно, ето че и ти се сдоби с радар. Сега вече бастунът почти няма да ти служи, доверявай се на твоя радар.” Звучи невероятно.
          
Глухите деца могат с помощта на зрението си да разбират хората, те имат възприятие за допир, обоняние и несъзнаван жестомимичен език. И разбира се, има още по-добро средство, а именно съзнателният код, наречен „език на знаците”; те могат да го научат и родителите, които го овладеят да им говорят на него.
          
Дете, което общува с родителите си от самото си раждане, ще се адаптира много по-лесно в обществото, най-вече в обществото на глухите, които си служат с езика на знаците, като в същото време ще се чувства сигурно в обществото на чуващите. По-късно на четири-петгодишна възраст, ще се види как да бъде обучено на този друг, втори език (първият е езикът на знаците), вербалния език на неговата страна, при нас французите това е езикът, говорен и четен по устните.

Източник: Франсоаз Долто - "Всичко е език", ИК "Колибри", 2006 

понеделник, 28 май 2012 г.

Откриват аутизъм при все повече деца

    Снимка: Doctorbg.com

    Едно от всеки 88 деца към момента е с аутизъм. Това стана ясно на първата Международна обучителна конференция, засягаща заболяването, която се проведе в София. Според експерти аутизмът расте като епидемия, тъй като преди 20 години децата с подобен проблем са били 1 на 2000.
    По думите на българския омбудсман Константин Пенчев у нас явлението аутизъм до съвсем скоро не е било познато, затова е било крайно време българите да се информират повече за проблемите на тези деца. Според общественият защитник трябва да бъде намерен пътят, който да  осигури на аутистите пълноценен живот, тъй като държавата и институциите в нея отдавна били длъжници на лицата от аутистичния спектър. 
    Според Мина Ламбовски, председател на сдружение "Тацитус", в момента броят на децата с аутизъм в системата на държавното образование нараства непрекъснато, а учителите и специалистите не разбират естеството на техните проблеми и не могат да им помогнат и да ги овладеят. Това неминуемо се отразява, като понижава качеството на образователната система. Ето защо не само за децата с аутизъм, но и за цялото ни общество е от изключително значение да се предприемат незабавни мерки за обучаване на специалисти от детските градини, училищата и помощните училища. 
    На конференцията стана ясно, че от Столична община ще отпуснат сграда, която да се превърне в национален център, в който да бъдат извършвани обученията. 

Източник: в-к "Анонс", бр.149/28 май - 3 юни 2012 г.

събота, 12 май 2012 г.

За семействата на деца със специални образователни потребности


За семействата на деца със специални образователни потребности
от Джил Къртис

Като родител на дете с увреждане или специални образователни потребности ще сте прекалено наясно с предизвикателствата, с които ще се срещате, когато се опитвате да получите най-добрата помощ за вашето дете. За жалост списъкът с проблеми, с които се сблъскват децата и техните семейства, изглежда никога не свършва. Всяко едно увреждане носи със себе си специфични грижи, но има много проблеми, които всички родители споделят.
          
Съвсем разбираеми са реакциите на шок и отказ да се повярва, когато научите, че детето ви е по някакъв начин в неравностойно положение или с увреждане. Много е трудно да се приеме, че това е така. И много често в началото родителите блокират от съзнанието си факта, че детето им ще се нуждае от допълнителна помощ и специални грижи, може би за цял живот. Сякаш отричането на проблема ще го накара да изчезне. Де да беше така.
      
Постепенното приемане на ситуацията е много болезнено. Вие може все още да се тревожите над въпроса дали вие или партньорът ви не сте виновни по някакъв начин за състоянието на детето ви. Всички родители преминават през този тип страдание. Изпитват отчайваща нужда някой да бъде обвинен.
          
Може би вече сте почувствали силния гняв, изпитван от всяка майка и всеки баща в тази ситуация, че именно вашето дете трябва да се бори с физическо, емоционално или психическо заболяване. Навярно сте запознати с противния страх дали ще успеете да се справите с това, което чувате.
          
На практика всички семейства искат да направят това, което е най-добре за техните деца, най-често борейки се срещу малък шанс за успех. И първото нещо в списъка за повечето семейства е да открият възможно най-добрите здравни услуги, които са на разположение. Много често обаче те се изправят пред тухлена стена, когато се опитват да получат диагноза за това, което се случва с децата им. Някои физически недъзи се разпознават още от раждането, някои деца развиват заболяване, което ги причинява, но някои увреждания са по-скрити и постепенно започват да се забелязват, тъй като детето пораства и минава през различни етапи на развитие. Често може да е трудно в началото да се досетите кое е нещото, което ви тревожи относно вашето дете. Още по-трудно е да разберете към кой да се обърнете за помощ и информация, в резултат на което се чувствате напълно объркани и сами в своето страдание.
        
Харесва ни да си мислим, че в нашето „загрижено общество” цялата помощ, от която се нуждаем, се предлага. За съжаление, не през това преминават майките и бащите, които отчайващо търсят съвет и подкрепа, от които се нуждаят, за да помогнат на детето си относно обстоятелствата, които разисквам.
         
Кой е най-добрият начин за действие? Първото, което трябва да направите, е да съберете колкото се може повече информация за специфичното заболяване, което е предизвикало вашето безпокойство. Днес, с помощта на интернет, на разположение има много по-подробна информация, отколкото преди. След като се въоръжите със знания относно нуждите на вашето дете, се намирате в по-силна позиция, за да се изправите срещу бюрокрацията и едно възможно безразличие, с което може да се сблъскате, изминавайки пътя, който ви очаква.
       
Колкото повече факти имате на разположение, толкова по-сигурни ще се чувствате, когато защитавате вашето дете. Това е важно още от първия ден и ще става все по-важно, когато се появят битките за образованието и друг вид помощ, която е необходима като физиотерапия, трудова терапия, говорна терапия или психотерапия. Липсата на финансиране често се дава като извинение, защо някои услуги не са достъпни. Недейте да стоите със скръстени ръце. Задавайте въпроси и продължавайте да ги задавате.
     
Най-вероятно ще се нуждаете от помощ за сдобиване с правилното оборудване, за намирането на начини за забавление за вашето бебе или дете, дори и за намирането на начини как самите вие да си отпочинете. Не си мислете, че само вие можете да се грижите за детето си. Изтощеният родител не е от голяма полза, особено ако имате и други деца, за които да се грижите, трябва да сте наясно, че те също имат нужда да прекарват време с майка си и баща си. Затова потърсете помощ преди да сте се пречупили от цялото напрежение.


Запомнете също така, че детето със специални нужди, може да окаже допълнителен стрес върху всеки брак, затова се опитвайте да излизате заедно от време на време, дори и ако е само, за да отидете на ресторант. Уверете се, че обсъждате с партньора си страховете и тревогите си. Говорете и с други хора. Говорете със съседите, местното училище и други местни организации. Направете списък с роднини и приятели, които биха ви дали малко почивка. Потърсете местни благотворителни и други организации, които с радост ще потърсят хора, които да помогнат на вас и на вашето дете. Допълнителното преимущество е, че по този начин се привлича общественото внимание към определено заболяване. Попитайте в местните училища и колежи дали някой от по-старите ученици е съгласен да идва и да си играе с детето ви.


Опитайте да се свържете с организация, която може да ви даде специализирана информация за увреждането на детето ви. Ще видите, че съветите, които ще ви дадат, са безценни. Уверете се, че сте наясно с правата на детето ви относно образованието и потърсете информация за градини за деца със специални нужди. Ползавйте онлайн чатовете, за да се свържете с други родители, които споделят вашите притеснения и са се изправяли пред битките, които на вас ви предстоят. Един родител ми каза тази седмица: „Съветът ми към новите родители? Кажете им никога да не приемат „не” за отговор”. Затова открийте гласа си и накарайте да ви чуят – независимо дали говорите с професионалист в медицината или образованието. Детето ви не заслужава по-малко от това.


В интернет ще се натъкнете на информация за всякакъв вид увреждания, а също така и ще получите подкрепа като родител, затова се включете във всяка група за взаимопомощ, в която можете.

сряда, 9 май 2012 г.

Дни на Франсоаз Долто

          
      На 11, 12 и 13.05 във Факултета по педагогика на Софийски университет "Св. Климент Охридски" ще се проведат дни на Франсоаз Долто и психоанализата. В откритата лекция на 11.05, 65 аудитория, 17 ч. ще видите филм за идеите й и ще бъдат представени две книги - "Когато се появи детето" на Фр. Долто и "Думи, за да се родиш. Психоанализата в родилния дом" на Мириам Сежер. 
     На 12 и 13 май ще се проведат работни ателиета на тема "Долто и перинаталността", "Долто и образованието" и "Долто и превенцията". 
          
       За повече информация: